Съвременната наука счита, че акупунктурните точки са места, чрез които главния и гръбначния мозък, нервите, мускулите и съединителната тъкан могат да бъдат стимулирани. При поставяне на игли в правилно подбрана комбинация от активни точки се увеличава локалното кръвоснабдяване, храненето и оксигенацията на тъканите. Отключва се каскада от биохимични процеси, регулиращи синтеза и нивата на невропептиди като бета-ендорфини, серотонин, катехоламини. Ендорфините например са ендогенни опиоиди с 10 до 200 пъти по-силен обезболяващ ефект от морфина! Така се обяснява мощното аналгетично действие на акупунктурата.
От гледна точка на западната медицина е невъзможно да се обясни ефекта на акупунктурата с една теория. Установена е по-различна структура от нормалните тъкани на организма в областта на акупунктурните точки: статистически достоверно по-висока концентрация на основни междуклетъчни връзки, нервни окончания, мастоцити, фибробласти, по-рехава съединителна тъкан. Доказано е наличието на различни от заобикалящите точката тъкани физични и електрофизиологични параметри на активната точка/съпротивление, потенциал, характеристики, температура.
Активните точки са свързани помежду си в система от канали/меридиани/.Те са провеждащи пътища, по които тече Чи. Френски изследователи инжектирали в определени активни точки радиоактивно маркиран технеций 99 и наблюдавали разпространението му с гама камера. Преминаването на веществото през тялото продължило няколко часа и точно съответстввало на класическото „трасе“ на каналите.
Засега най-достоверна от западна гледна точка е теорията на ембриогенетичните връзки в организма. Тя в значителна степен обяснява основните ефекти на акупунктурата-локален, локално-сегментарен, органонасочен и общостимулиращ.
За лечебните ефекти на акупунктурата са събрани повече от 30 000 страници научни доказателства. Освен обезболяващия и противовъзпалителния ефект, са потвърдени най-различни положителни въздействия- имуномодулация, лечение на разстройства на настроението, безсъние, депресия, регулация на метаболизма, повишаване на успеваемостта на оплождането in vitro и др.
Самостоятелно или в комбинация с класическата акупунктура могат да се използват т. нар микросистеми. Такива са акупунктурата на ухото /аурикулопунктура/, на дланта и стъпалото/су джок акупунктура/, на скалпа /Ямамото/ и др.
Често акупунктурата се комбинира с други методи от ТКМ като моксибусция/ нагряване на акупунктурните точки със специално изработена пелинова пура moxa/, масаж на точките/ акупресура/, масажни техники/ туй на/, вендузи, както и с активни двигателни и дихателни техники за култивиране на Чи/ Чи Гун, Тай Чи/. Не на последно място ефекта на акупунстурата може да се подсили и допълни с билки и подходяща диета според ТКМ.
