Актуална информация
- Ежедневно в практиката си опитните лекари- акупунктуристи използват и съвременни методи като електроакупунктура, лазерпунктура, фармакопунктура /инжектиране на микродози от лекарствени субстанции в акупунктурните точки/, мануална терапия.
- Достигане до активните точки. По каналите/12 чифтни и 2 нечифтни/ са разположени 361 класически акупунктурни точки. Съществуват още допълнителни извънмеридианнии точки, както и поне 140 такива по предната повърхност на ушната мида. Добрият професионалист знае с точност местата им. За да бъде по-лесно откриването на активните точки се използува мярка, наречена цун /пропорционален и индивидуален/, различни топографски ориентири. Някои лекари използват детектори на акупунктурните точки, откриващи местата с по-ниско кожно електрическо съпротивление.
- Инструментът на акупунктурата е акупунктурната игла. Тя е тънка, без кухина и с различни дължини. Има стоманени, златни и сребърни игли. Дръжката им е извита спираловидно и най-често е изработена от стомана, сребро или мед. Задължително е ползването на еднократни стерилни игли.
- Боли ли акупунктурата? Отговорът е не. Акупунктурните игли са много тънки и гъвкави и почти не причиняват болезнено усещане при поставяне. Начинът, по който се вкарва и движи иглата може да повлияе съществено върху действието на една точка. Най-важни са тонизиращото /засилващо/ и седиращото /успокояващо/ убождане. Дълбочината на убождане зависи от конкретния пациент, разположението на точката/точките на главата се бодат предимно повърхностно/, терапевтичната цел.
- Продължителност на процедурата. При тонизиращо лечение иглите остават в тялото 5-25 минути, а при седиращото средно по половин час. При остри състояния сесиите се провеждат веднъж дневно, а при хронични страдания честотата на процедурите е според конкретния случай-1-3 пъти седмично., като общия им брой е 10-15 и повече. В някои случаи е необходимо повторение на курса веднъж на 3-4 месеца.
- Накратко за моксибусцията. С това име се означава загряването на акупунктурните точки посредством специална билкова пура мокса, съдържаща див пелин. Класическата акупунктура е толкова тясно свързана с моксибусцията, че двете се изобразяват с един йероглиф и име чжен-цзю. Понятието мокса буквално означава „горяща билка“. При изгарянето на моксата активната точка получава топлина, която прогонва студа и влагата и предизвикания от тях застой на Чи.
