Какво е акупунктура?

Акупунктурата е лечебен метод, разработен в Древен Китай, представляващ стимулация на особени точки от кожата /т.нар. активни точки/, чрез въвеждане на игли. Понятието акупунктура се състои от латинските думи acus /игла/ и pungere /убождам/.  В България е известна още като иглотерапия.

Предполага се, че акупунктурата се е развила от китайската народна медицина преди поне пет хилядолетия.Тази датировка е подкрепена от множество артефакти, някои от които са намерени и по българските земи.

•  Най-ранен писмен източник по акупунктура е Хуанди Ней Дзин или „Трактат за вътрешното“, традиционно приписван на легендарния Жълт Император /ок.2697-2596 г. пр.н.е. /. Съхранен до наше време, този текст остава водещо ръководство по акупунктура и основа за всички разработки в тази област до началото на миналото столетие.

• Запада научава за акупунктурата през ХVІІ в. чрез йезуитските мисионери, изпратени в Пекин. Оттогава с различен успех са правени опити за разпространение на иглотерапията в Европа. Но едва когато френският синолог и дипломат Сулие дьо Моран публикува в 1934г. своя обемист трактат по акупунктура, западните лекари получават първата солидна база за изучаване и приложение на лечебните методи на традиционната китайска медицина /ТКМ/.

Истинското бурно развитие на акупунктурата в Западния свят започва през 50-те години на ХХ век.

• В 1957 г. д-р Пол Ножие публикува труда си върху микросистемата за акупунктура на ухото- аурикулопунктура.

В 70-те години на ХХ в стават много популярни електродиагностиката и електроакупунктурата. Започват серия от мащабни научни проучвания, изследващи терапевтичния диапазон на акупунктурата. Въведена е  лазерпунктурата като модерен свързан метод.

• През 80-те и 90-те години на ХХ в. продължава тенденцията за развитието на микросистемите в лицето на  скалп акупунктура по Ямамото и Су джок акупунктура по  Пак Чже Ву.  

По същото време акупунктурата официално влиза като учебна дисциплина  в западните медицински университети.

• 1983 год. бива основана Световната организация по медицинска акупунктура ICMART, която понастоящем обединява над 35 000 лекари от цял свят.

От началото на деветдесетте години на ХХ век до наши дни тече нова фаза на консолидиране в акупунктурата- голям и стабилен интерес към нея както от страна на лекарите, така и откъм пациентите и обществото Този процес има обективно обяснение с увеличаващата се потребност от цялостно /холистично/ ориентирани/ и същевременно доказани терапевтични методи.

Малко повече информация за акупунктурата според ТКМ

• Акупунктурата е един от основните дялове на Традиционната китайска медицина наред с  билколечението.
• Представлява немедикаментозен метод за лечение, възстановяване и профилактика, при който лечебният ефект се постига чрез въвеждане на стерилни, тънки, метални игли в определени точки от тялото на човека, наречени акупунктурни/активни/ точки.
• Според Традиционната китайска медицина човекът е единство на материална, енергийна, ментална и духовна същност, които са различни нива на плътност и проявление на Чи.
• Здравето е състояние на динамичен баланс  и хармонично протичане на Енергията Чи/Qi/ в тялото на човека.
• Ако поради външни или вътрешни причина равномерния поток на Чи бъде възпрепятстван, следват първо енергийни дисбаланси, които при липса на съответни лечебни действия се превръщат последователно във функционални и органични промени- т. е. в същински болести.
• Чи се движи в тялото чрез мрежа от енергийни канали, свързани помежду си. Местата, където тези канали излизат близо до повърхността на кожата, са т. нар. акупунктурни точки, които се използват за лечение чрез акупунктура.
• Акупунктурата притежава безценната способност да стимулира организма да отключи и мобилизира собствения си ресурс за регулация и лечение. Тя е така да се каже „нематериална“/енергийна/ форма на терапия. С убождането на определени активни точки лекарят въздeйствува върху Чи, без прибавянето на каквито и да е фармакологични субстанции. Акупунктурата работи без влияние отвън като раздвижва, насочва и хармонизира жизнената енергия Чи на пациента. Тя е мека, щадяща терапия, с голям потенциал за въздействие върху цялостното здраве на човека и сериозни перспективи за развитие.

• ТКМ  гледа на човека е едно цяло/холос/ и го лекува като такова. Фокусът на лечението е човекът, а не болестта.
• Освен холистичния принцип, друга същностна особеност на ТКМ е отношението към човека. Той винаги се разглежда в неговата естествена и неразривна връзка с природата, Земята и Космоса.
• Диагностиката в ТКМ  е насочена към установяване на индивидуалния модел на нарушение- „дисхармония“, а лечението (изборът на места за въздействие-точките и начина на стимулиране)  се провежда в съответствие с установеното от диагностиката.
• Освен разговор с пациента и оглед, диагнозата според ТКМ включва два много специфични прийома – палпация на пулса/ т. нар. пулсова диагностика/ и диагностика чрез оглед на езика.
• Понастоящем диагностиката и лечението се основават на традиционните концепции и вековен опит, допълнени със възможнастите на съвременните лабораторни и образни методи и  верифицирани с множество мащабни научни изследвания и клинични проучвания.